Бял стих, Поема за най-любимата Жена

Скъпи ми деца...
Тази нощ е специална,
вълшебна,
Защо ли?
Защото ще ви разкажа
приказката
за една възхитителна жена.
Една жена, за мен най-любима на света -
една жена, даряваща ме
безусловно с любов и светлина.

Коя ли е тя,
се питате сега?
Прекрасница е тя,
чаровница,
омайница,
името й
ще научите накрая,
но до тогава -
нежно и с усмивка на лице,
ще я назовавам с името "жена",
шепнейки го
с любов
и признателност от все сърце.

Когато малка е била, през балетни стъпки
до щури постъпки преминавала е -
необузданата й душа.
Мечтаела е в галоп да препуска
с диви коне
и с тях да се извисява над нови
приключенски светове.
Друг път - простичко да си лежи
на плажа,
под слънчевите лъчи, мента с мляко да я охлажда
или ароматен шоколадов ликьор -
докато вълничките припяват "фа мажор" ...

След чудни и радосни изпълнения
и море от вълнения,
животът я дарил с две деца,
но не какви да е,
а най-прекрасни,
най-желани,
най-скъпи за нея същества!
И от тогава нейният бунтовнически дух
се приземил
и гнездо от любов и нежност
сътворил,
за да има къде малките деца
да играят щуро и свободно,
даряващи я с радостта на мига.

Тайна ще ви споделя сега:
истински благословени били тези
две светли същества,
да имат за майка -
тази възхитителна жена.
Как мислите,
как изглеждала е тя?

Сега ще ви разкажа
и с вълшебни думи ще ви я покажа...
Затворете нежничко очи и портрет
от грация и обаяние си представете,
с копринена кожа го облечете,
с аромат на сладост го дарете
и тогава на лицето
плавно се поспрете...
Забележете погледа,
в който толкова обич искри,
усетете,
чуйте
как сърчицето ви мигновено започва да трепти,
а сега цвета му докоснете –
и най-разкошните гори
ще отстъпят пред тези пъстри,
говорещи с любов очи.
Потопете се в тяхната топлина,
тук е силата
на тази очарователна жена...

С любов тя успява,
и без да се предава
на премеждия и трудности,
с които света я дарява.
Твори.
Твори вълшебни криле исветове
за сбъдване на детските мечти!
Ако дете падне,
тя нежничко в обятията си го прегръща,
крилата му зарежда с духа на свободата
и с радостта на светлината.
И отново,
с блага усмивка го изправя на земята.

Мили деца,
сега ще ви споделя,
защо избрах точно днес
да ви разкажа
за тази най-любима
и специална за мен жена.
Днешният ден
е повече от празник за мен!
Днес тя се е родила.
Днес красивата й душа
в материя се е въплътила.
И благодарение на грижата,
на любовта на тази жена -
аз все още имам най-чудотворните,
най-магичните крила.
С тях тялото ми пламенно твори,
душата ми от радост на високо все лети,
сърцето ми преливащо щастливее,
а усмивката все по-широка
и сияйна от вълнение се рее...
Но най-благодарна съм й
за това,
че с тях имам възможността
да разказвам и творя
приказки за чудесата на света.
Тя самата е сред тях –
моята най-любима жена,
моята майка
Емилия!
"Приказки за сбъднати мечти и вълшебства до зори"
от бабаЛили