За посоката, за раницата, за всички нас

Днес покрай една песен попаднах отново на Камен Донев. Спомних си думите му на финала, които гласяха: "Правилната посока е една - напред и нагоре...!". Силно ме докоснаха, разтърсиха дори предвид предизвикатекателствата, които си бях сътворила. Тогава от себе си добавих напред и нагоре към ПриРодата, към Слънцето, към Луната, към великолепието от творчеството и лекотата...

Тази вечер, петък 13-ти - лунна, загадъчна, прекрасна ...,прибирам се по любимата алея, сама съм със себе си, мислейки си за вдъхновението, с което ме дарява... И ето го - то се появява!

Като лунен лъч спонтанно ме озарява
Посоката е една,
напред и нагоре е тя...
Но какво нося със себе си се питам
и товара в раницата на гърба изпитвам.
Минало, несъзнавано...
Всичко това е тежест, която пречи ни да полетим,
да изпитаме лекотата, от която имаме нужда,
за да можем с нови светове да се съединим
- денят си, с радост и любов да сътворим
- на живота, на себе си да се насладим...

И вървя си аз отново, крача устремено,
вдъхновено, но изтощено...
Мисля си - до кога така?
До кога ще бързаме за това, което ни е "под носа"?
До кога мислите ни ще витаят,
до кога енергията ни ще се разпилява.
До кога чувствата в себе си ще държим,
до кога изморени от "уроците си" ще се виним...
----------------------------------------------------------------------------------------

Прибирам се...

Музиката любима си пускам,
в уютния дом се уча да се отпускам.
Ами сега?
С релаксация ли да се даря или със завихрен танц на радостта?
Стария модел ли да продължа или "нещо ново" да се опитам да сътворя?
Оставям размислите в съня да се разплетат
и вярвам до сутринта с вдъхновение ще ме дарят.
А какво ще е то - представа си нямам, но се доверявам.
Това, което предстои е все по-добро и за него аз Изгрявам!

Inspired by
Алеята на Цар Борис
петък
13