„Бих искал да кажа нещо за тайната на пътеката. Напредваш по пътя си като изоставяш зад себе си всичко от преди, дори своите стари прозрения. Но има още нещо за пътя. Постигаш целта с последната стъпка. Всичко преди това е просто подготовка.“

Берт Хелингер

Много харесвам тази тайна! Бих искала да повторя последната й част:

„Постигаш целта с последната стъпка. Всичко преди това е просто подготовка“.

Толкова обезсърчение има по отношение на постигане на нашите цели, често именно поради неразбирането на това, че целта се постига едва с последната стъпка – макар че това, което я прави възможна, са предишните стъпки, когато тя все още не е била постигната. Като връх, който покоряваме едва с последните крачки, ние разбираме, че вече сме там, без да правим нещо по-различно от това, което сме правели преди това – просто вече е дошло времето да се насладим на гледката от върха и положените до този момент усилия.

По отношение на психичните и душевните процеси положението съвсем не е по-различно – само че по-неуловимо, по-вътрешно и затова e по-трудно да го видим. Също така – и доста по-дълго. Толкова дълго, че се отчайваме и се упрекваме, че не сме постигнали още нищо. Сещам се за една моя цел, към която вървях в продължение на седем години и нищо не се получаваше, каквито и усилия да полагах. Бях отчаяно-примирена. И точно тогава, без да правя нещо по-особено или по-различно от това, което бях правела до този момент, нещата започнаха да се случват – за огромна моя радост и облекчение!

Така че – ако от доста време вървите по пътя си – но още не сте постигнали целта, ето една малка тайна за Пътя – постигаш целта с последната крачка. За вас може да е интересно да прочетете и тази история по същата тема: Третият градинар.

Камелия Хаджийска, психотерапевт
https://espirited.com/