Този текст е труден за смилане и приемане, и то не защото е дълъг. За да го приемем, трябва да се разширим вътрешно неимоверно и да отидем до края.

/При Хелингер по време на семинар сяда мъж на около 60 години, евреин/

Хелингер: За какво става дума?

Мъжът: Аз разбрах на доста късна възраст в живота си, че причината, поради която моят баща не искаше да ми каже чие име аз нося е била затова, че моето име е свързано с брата на моя дядо, който бил убит в концентрационния лагер от един от затворниците. А след време пък неговият син на свой ред убил човека, който е убил баща му и последствията от това са много и на много нива. Проблемът, който и досега има значение за мен е, че моето име „Хайем” на еврейски означава живот и това съвсем не е леко да се носи…

Хелингер: В началото искам да кажа нещо за справедливостта. Аз споменах преди няколко дни за индианския вожд, който ми разказа за неговото племе в Канада, че те нямат дума, която да означава справедливост. А всички ние имаме думи, които означават справедливост. И в нас има стремеж да бъде извършвана справедливост А какво означава този стремеж към справедливост? В Библията тези, които са били потискани и е трябвало да страдат, например държали са ги в затвора, измъчвали са ги, и които били наричани праведници – те очакват справедливост. Очакват, че Бог ще бъда справедлив. А какво е тяхното вътрешно движение, когато те очакват, че Бог ще бъде справедлив? Те очакват, че Той ще въздаде дължимото на тези, които са ги накарали да страдат. Но ако така го разбираме, то повелява ли този Бог на справедливостта? Не, той е подчинен на справедливостта. Богът, на когото ние истински се възхищаваме, се явява Бог на справедливостта. Нашият Бог се намира на служба на справедливостта. Това е ужасно! Нима не е така?!

А когато Бог не е справедлив, ние го обвиняваме в това, че той не е справедлив. Той е длъжен да бъде справедлив. Това винаги означава, че той е длъжен да убие някого. И още нещо, освен убийството – той е длъжен да го изпрати в ада завинаги. И в крайна сметка хората очакват, че Бог ще убие враговете им. Жаждата за справедливост е жажда за убийство в крайна сметка. Нима това не е ужасно!? И сега заради нашата страст към справедливо уравновесяване, ние мислим за Бога, че той е справедлив. И ние изискваме от Бог той да бъде справедлив. Ние искаме от него той да убие тези, които са ни навредили.

А кой може да контролира Бога? Бог повелява ли на справедливостта? Не. Той е подчинен на справедливостта. Този Бог, на когото ние се възхищаваме, се проявява като Бог на справедливостта. И нашият Бог представлява един служител на справедливостта. Това е ужасно! Нима не е така? И когато Бог не е справедлив, ние го обвиняваме в това, че Той е несправедлив. Той е длъжен да бъде справедлив. А това винаги означава, че Той е задължен да убие някого. И дори нещо повече от това. Той е длъжен да го отправи в ада. /към мъжа/ Християните казват така. Евреите не го казват. В това техните понятия се различават.

Къде е решението? Виждате ли, тази жажда за справедливост е свързана със съвестта. И жаждата за справедливост се явява главното препятствие пред любовта. Главното препятствие пред любовта! /мъжът иска да каже нещо, но Хелингер го прекъсва/ Изчакайте за минута. Ще ви дам възможност. В неговия разказ той спомена, че сина е имал стремеж да възстанови справедливостта. И той заради този свой стремеж към справедливостта се превръща в истински убиец. Стремежът към справедливост ни превръща в убийци. Аз разказах тук за Духовния Разум, за движението на Духовния Разум. Разбира се, ние можем да го наречем и Бог, но това е само название. За мен това е само име. И ако там наистина има Бог, то това е Бог за всички. И той не само, че се явява Бог за всички, Той задвижва всичко – такова, каквото то се случва. И каквото и да се случи, даже ужасните неща като войната или концентрационните лагери и други подобни, това може да се случи само ако ние признаем: Бог стои зад всичко това и се занимава със своята работа. Само Той. Ако има Бог, никой не може да бъде против него. Иначе този, който е против Бога, той самия би бил Бог и Бог би бил длъжен да отговаря пред него.

Ето такива ужасни неща са свързани с това. И аз ще ви приведа няколко примера. И така, Бог изисква справедливост и Той е длъжен да бъде справедлив. И сега, ако се е случило някаква злина, за която ние чувстваме вина, ние сме длъжни да се погрижим за това, Бог да бъде справедлив към нас, да бъде той добър към нас. Затова ние му принасяме нещо в жертва. По-рано са му принасяли в жертва животни. А сега ние нанасяме някаква вреда на самите себе си. Ние се разплащаме за своята вина, за да бъде Бог справедлив. И ако следвате тази логика, кой е свободен? Ние сме свободни. Защото ако ние сме си платили, Бог е длъжен да реагира. Той не може да отговори по друг начин. Той е длъжен да откликне на това, което ние искаме. Нима това не е безумно!? Нима това не е безумно!?

И ето така, за да проявим уважение към Бога, за нас е нужно да излезем от пространството на съвестта. Да се върнем към вашата история. Да се придържаме в тясна връзка с нея и да я съотнесем с това. Тези, който са оцелели, /защото някой от нашите прародители са оцелели/… и ние можем да си мислим, че на тях им е провървяло, защото са оцелели. А тези, които са били убити, на тях не им е провървяло. Но това е само наша представа. Може ли тя да бъде вярна?

Мъжът /колебливо/: Може би не…

Хелингер: Не. Защото всичко, което се е случило, е божествено действие. И никой не е изгубен в това божествено движение. И ние имаме представата, че животът тук, това е висше Благо. Но това не е точно така. Ако животът беше нашето най-висше Благо, ние не бихме го принасяли в жертва отвреме-навреме, например за някакъв идеал или за да спасим други хора. Ние често сме готови да пожертваме нашия живот, за да помогнем на някого. И как е за тези, които са пожертвали своя живот? На тях не им ли е провървяло? Можете ли да си представите такова нещо? Те са част от нещо по-голямо. И според моето виждане всички ние в края на краищата се връщаме към източника на нашия живот. Животът е нещо промеждутъчно, разположено в нещо по-голямо. Това е живота. Има нещо до него и нещо след него. И каквато и да е била нашата съдба в този живот, тя не е нито по-добра, нито по-лоша, отколкото съдбата на когото и да било друг. /към мъжа/Това беше моето встъпление за вас. Вие ме разбрахте, аз го виждам.

Мъжът: Да, аз ви разбрах. И искам да добавя още информация, която според мен се отнася към това. След като направих с вас констелация в Осло и вие ни въвеждахте в духовния свят… Аз имам дъщеря, голяма дъщеря, която правеше преди време опити за самоубийство и която беше много болна през целия си живот и беше преминала различни форми на терапия и когато аз се върнах от тази констелация, тя прекрати своите опити за самоубийство и ние се намираме в много дълбока връзка помежду си. Тя живее много сложен живот, но вече без насилствени постъпки. Това има отношение към сложната ситуация, в която аз се намирам.

Хелингер: Точно така. Това има отношение. И какво би било лечебното действие за вас сега? Преди всичко аз се обръщам към този син. С любов. И аз гледам към неговата жертва. Също с любов. И аз гледам към жертвите на тази жертва. С любов. Към всички тях. Всъщност тези, който не са изпитали нещо подобно, не могат да си представят, какво се случва в такива места като концентрационния лагер. Ние не можем да си го представим. Там има постоянна борба за оцеляване. Непрекъсната борба за оцеляване. И някой стават жертви в тази борба за оцеляване. И хората вече не приличат на хора в много отношения. Те не могат.. Те трябва да бъдат хора в най-дълбокия смисъл на това понятие. Те повече не са свободни, води ги нещо друго. И аз гледам на всички тях с едно и също съчувствие. Съчувствие не е много подходяща дума. С едно и също разбиране. И аз знам, че ако и аз бях там на тяхното място, аз по нищо нямаше да се отличавам от тях. Не бих могъл да бъда по-различен…

Сега затворете очи …. и отидете при всички тези, които са били държани в концентрационни лагери и към тези които, са ги убивали и които са се отнасяли лошо с тях и които не са виждали в тях хора. Гледайте към тях. Всичките те сега са мъртви. Всичките са еднакво мъртви. И след като веднъж те вече са мъртви, вече не съществува разлика между тях. Всичките са мъртви. И те всички също трябва да признаят, че са еднакво мъртви. Жертвите трябва да признаят, че техните убийци са еднакво мъртви, както и те. И убийците трябва да признаят, че техните жертви са еднакво мъртви с тях. Няма повече разлика. На никой не му е провървяло нито повече, нито по-малко. Всичките са там. Но мъртви ли са те в действителност? Или продължават към нещо общо? Което може би ги е завело там заедно. Движението на Духовния Разум, което ги движи по един и същи начин към изпълнението на нещо. Към общо изпълнение. И те се хващат един друг за ръка. Всички заедно. И гледат към светлината в далечината. И те остават заедно пред тези далечна светлина. ……… А вие можете да си тръгнете от тях… Да ги оставите в пространството на мъртвите. А вие оставате в пространството на живите. Те са там а вие сте тук………………………………………………………… /седем минути пауза, при която всички са в тишина със затворени очи/……………………………………….. Всичко наред ли е? Аз направих за теб това от цялото си сърце. Желая ти всичко добро!……………………………..

Искам да кажа нещо и за тайната на мира. Мирът започва тогава, когато ние повече не държим миналото в паметта си. Тогава всичко може да приключи. И всичко може да започне отначало. Това, което току-що видяхме и това, което правех, е дълбока вътрешна работа. Така можем сякаш да го поставим и в констелация, но не можем в констелация да го поставим така, както той го направи в душата си и както ние го направихме в нашите души. Защото всички участвахме в това едновременно. Когато ние се намираме във връзка, често можем да забравим за външните неща. Особено когато трябва да се справим с такива неща, за които той така трогателно ни разказа.

Сега ще оставя тази тема. Всичко застана на своето място. И ще премина към друга работа. И все пак ми дойде още нещо ново във връзка с това, което се случи. Често тези, които са оцелели, смятат, че на тях им е провървяло. Аз също оцелях във войната, а половината от моите съученици бяха убити във войната. А аз оцелях. Моят брат също загина във войната. А аз оцелях. И веднъж към мен дойде едно видение по този въпрос. Дали аз се намирам по-високо от тях? На върха. Или съм след тях? На последно място? Те се движат напред. Тези, които са загинали във войната. От всяка една от страните. Те всички заедно представляват мощна армия, която върви напред и която ни води към ново съзнание. Която ни води към връзки, където всички тези, които са загинали от всяка една от страните, се хващат за ръка и вървят напред към по-високо съзнание. И това, което те са преживели, не е загубено за нас. Напротив. Ние събираме реколтата от техния опит. И аз чувствам себе си как вървя след тях в същата посока – към мира. Те вървят напред, а аз следвам след тях. Последен. Това е много успокояващо чувство.

Благодаря за превода на Людмил Стефанов