Като потвърждение на идеите от предишните ми постове публикувам запис на констелация на Берт Хелингер с момче на 16 години, отглеждано в социална институция. Тук можем да усетим магичната атмосфера, която Берт Хелингер създава в своята работа. Неговите намеси понякога изглеждат трудни за обяснение, но за душата са напълно разбираеми и имат терапевтичен ефект. Тук виждаме и въздействието от разстояние, което този вид работа често упражнява, като с това запленява ума и въображението на хората.
„Кевин е на 16 години и от 5 години живее по собствено желание в приют за деца. Майка му е починала, като причините за смъртта ѝ не са му напълно ясни. Баща му е чернокож музикант. Поради житейските си обстоятелства той не може да поеме възпитанието на сина си.
Хелингер: /към Кевин, който седи до него/ Затвори очи!
/След известно време Кевин отваря очи и се усмихва на Хелингер/
Хелингер: Затвори очи още веднъж. Нещо в теб започна да се раздвижва. Позволи му да се прояви така, както то иска. Имаш време, колкото е нужно.
Хелингер внимателно го хваща за ръка. След това той леко накланя главата на Кевин напред и продължава да го държи за ръка. След няколко секунди той го привлича към себе си и го прегръща с една ръка. Кевин също прегръща Хелингер с една ръка и се обляга на него.
Хелингер с мълчалив жест подканва жена от участничките да излезе като представителка на майката на Кевин и ѝ казва да застане пред него, докато той е със затворени очи.
Хелингер: /след известно време, когато Кевин леко се отдръпва от него/ Това е майка ти. Погледни я.
Кевин дълго гледа майка си. След това се изправя и ѝ се усмихва. Майката е много трогната. След няколко секунди Хелингер я моли да отстъпи малко назад.
Х: /към Кевин/ Кажи ѝ: Мамо, аз всичко си имам.
К: Мамо, аз всичко си имам.
Х: Гледай я, докато го казваш. „Мамо, аз всичко си имам“
К: Мамо, аз всичко си имам.
Х: И аз ще извлека полза от това.
К: И аз ще извлека полза от това.
Х: Ти няма за какво да се тревожиш.
К: Ти няма за какво да се тревожиш.
Х: Сега можеш да почиваш в мир.
К: Сега можеш да почиваш в мир.
Кевин е много развълнуван. Той склонява главата си на гърдите на Хелингер и плаче.
Хеллингер: /след известно време/: Кажи ѝ: Много ми е мъчно за теб.
К: Много ми е мъчно за теб.
Х: Но в мен ти все още си жива.
К: Но в мен ти все още си жива.
Х: Гледай към нея, докато ѝ говориш.
Х: /след известно време/: «Аз ще предавам нататък това, което ти ми подари»
К: Аз ще предавам нататък това, което ти ми подари.
Х: С любов.
К: С любов.
Кевин кимва с глава. Хеллингер избира представител за баща му и го поставя до майката. Кевин дълго го гледа.
Х: Това е баща ти. Кажи му: Аз завинаги се отказвам от теб.
Кевин чака дълго, без да каже нищо.
Х: Кажи му: Аз всичко си имам. И сега се отказвам от теб завинаги.
К: Аз всичко си имам. Отказвам се от всичко.
Х: Не, не! Кажи му: Аз завинаги се отказвам от теб.
К: Аз завинаги се отказвам от теб.
Х: И все пак аз си имам всичко.
К: И все пак аз си имам всичко.
Х: Други ми помагаха вместо теб.
К: Други ми помагаха вместо теб.
Х: Сега аз имам достатъчно сили.
К: Сега аз имам достатъчно сили.
Кевин дълго гледа към представителя на баща си.
Х: Кажи му: «Благодаря ти, че ми даде живот».
К: Благодаря ти, че ми даде живот.
Х: Кажи го малко по-дружелюбно.
К: (смее се) Благодаря ти, че ми даде живот.
Х: Аз ще се справя с живота.
К: Аз ще се справя с живота.
Х: Ти повече не е нужно да се тревожиш.
К: Ти повече не е нужно да се тревожиш.
Х: И все пак аз се отказвам от теб завинаги.
К: И все пак аз се отказвам от теб завинаги.
Х: /към Кевин/ Сега застани като човек, който има достатъчно сили.
Кевин разтваря рамене и сяда изправен.
Х: Да, точно така. Виждам, че ти се изправяш вътрешно, така е наистина.
Кевин продължава да гледа втренчено към родителите си.
Хеллингер: В Библията е разказана една история. Един човек притежавал пет таланта /златни кюлчета/, но не използвал ефективно нито един от тях. Друг притежавал само един талант. Но той изпреварил всички останали, тъй като изразходвал своя един талант с полза.
Кевин кимва.
Х: Ще ти разкажа и още една история. Един човек пътувал с влака в спален вагон. Той лежал на долното легло, а над него, на горното легло, лежал друг човек, който през цялото време гледал в пространството пред себе си и тихо стенел: „Ох, толкова съм гладен! Ох, толкова съм гладен“
Тогава този, който бил отдолу, отишъл до вагон ресторанта и му донесъл някаква храна. Човекът се нахранил. Но след известно време започнал отново да гледа в пространството пред себе си и да стене и да говори на глас. Той казвал: „Ох, толкова бях гладен! Ох, толкова бях гладен!“
Кевин се смее. Той и Хелингер се смеят, гледайки се един друг.
Х: Окей?
К: Това беше хубаво.
Х: Тогава, може би, стига. Към представителите: Благодаря ви.
Послеслов:
Когато Кевин се прибрал в приюта, той намерил там прекрасна пощенска картичка от баща си, адресирана до него и до цялата група деца. В нея пишело, че той (бащата) има възможност да дойде за Коледните празници, за което той много се радва и желае на Кевин и цялата група всичко добро. Освен това той благодарил на възпитателите за тяхната работа.
Ела на среща със себе си. Научи повече за метода Семейни констелации и се свържи със силите си и усещането за достатъчно. Пиши ми на: liliya.ivanova@lilsun.com или в Messenger
