Според Берт Хелингер, създателят на семейните констелации,

„Във всички наши различни взаимоотношения, нашите основни нужди си взаимодействат по комплексен начин:

1. Нуждата да принадлежим, което означава от свързаност.

2. Нуждата да поддържаме баланса между даването и вземането, което е от равновесие.

3. Нуждата от сигурност на социално споразумение и предсказуемост, което е от ред.

Тези нужди ограничават нашите взаимоотношения, но също така и ги правят възможни, защото едновременно отразяват и дават сила на нашата базисна нужда да общуваме близко с другите хора. Нашите взаимоотношения са успешни, когато ние сме способни да удовлетворим тези нужди и да ги балансираме едни с други, и стават дисфункционални и разрушителни, когато не можем. С всяко действие, което влияе върху другите, ние се чувстваме или виновни, или невинни. Точно, както окото постоянно прави разлика между тъмното и светлото, по същия начин един вътрешен орган постоянно прави разлика между това, което служи и което спъва нашите взаимоотношения.

Когато нашите действия застрашават или нараняват нашите взаимоотношения, ние чувстваме вина, и ние се чувстваме свободни от вина, или невинни, когато нашите действия им служат. Ние наричаме нашия опит на виновност или невинност, който е нашето чувство за това кое служи или застрашава нашите взаимоотношения,  лична съвест. По този начин нашите чувства на вина или невинност са първичен социален феномен, който не е задължително да ни води към по-високи морални ценности. Точно обратното, свързвайки ни толкова силно към групите, които са необходими за нашето оцеляване, нашите чувства за вина или невинност често ни правят слепи за това какво е добро и зло.“

Берт Хелингер,

от книгата Bert Hellinger with Gunthhard Weber and Hunter Beaumont, Love’s hidden symmetry (What Makes Love Work in Relationships), с. 5-6

Добре е да правим полезни разграничения и по-горното дава възможност за това. Личната съвест, основана на адаптацията към нормите на групата, не е еднозначна на моралността като ценност, която ни помага да разграничаваме между доброто и злото. Един друг автор – християнският мистик Бо Ин Ра, твърди същото: „Пази се от волята за святост „. Чистата или гузната съвест няма нищо общо с доброто или злото.

„Най-големите злини, са извършени с чиста съвест, като в същото време ние се чувстваме доста виновни, когато извършваме добро, което ни отделя от това, което другите очакват от нас.“ Хелингер

Това е така, защото личната съвест е чувство, което произтича от отговорените или неотговорени очаквания към нас от страна на различните социални групи, към които принадлежим. А ние принадлежим към различни групи и това поражда вътрешна конфликтност при желанието да отговорим на техните очаквания. Има различни стандарти на поведение според различните видове взаимоотношения, в които влизаме: „един стандарт спрямо баща ни, друг за това, което е с майка ни, един за църквата, друг за работното място, което е по един за всяка група, към която принадлежим.“

Затова, казва Хелингер, личната съвест е най-ниското ниво на съвестност.

Освен нея ние имаме също така Системна съвест (предмет на която са семейните констелации) и Съвест на По-голямото Цяло. Въпреки това тя е най-разпространеното чувство на съвест, което произтича от нуждата да съвместяваме споменатите по-горе три базисни нужди за поддържане на близки човешки взаимоотношения – нещо, което , на практика, се оказва доста трудно и взаимно противоречиво, защото принадлежим към различни социални групи едновременно и очакванията от тях може да влязат в конфликт.

„Съвестта обслужва всички тези нужди дори когато ние преживяваме конфликт между тях като конфликт на съвестта… Без значение колко много ние се борим да следваме нашата съвест, ние винаги чувстваме, както вината, така и невинността – невинността по отношение на една от нуждите и вината по отношение на друга от тях. Мечтата за невинност без вина е илюзия.“

Когато напуснем детския етап от своето психично и духовно развитие и навлезем в етапа на зрелостта, ние успяваме да се освободим от тази илюзия. И продължаваме да живеем с по-голямо приемане на вината, която остава.

Камелия Хаджийска, психотерапевт
https://espirited.com/