„Истинската любов приема и желае другия такъв, какъвто е.

Това докосва нещо много дълбоко и позволява на любовта да се развие. Когато жената се отнася към своя съпруг като към дете, опитвайки се да го промени или държейки се сякаш това е най-доброто за него, той често си взема любовница. Неговата любовница е неговият истински партньор. Ако все пак той има добри отношения с жена си, но все още си има любовница, тогава любовницата му най-вероятно представлява майка му…

Като правило, жена, която е доволна да живее в тристранна връзка, е татковото момиче. Ако търси решение, тя трябва да напусне сферата на влияние на баща си и да се върне към своята майка.“ 

Берт Хелингер

Теорията на семейните констелации и техния създател – Берт Хелингер дава възможност за още една гледна точка да се види по нов начин едно явление, което често виждаме край себе си – животът в любовни триъгълници. Въпреки че тази гледна точка не представя цялата комплексност и дълбочина на тази тема, тя все пак разкрива един много важен факт за този вид връзки от системната гледна точка, а именно че изневярата е свързана с нерешени проблеми на връзката ни със собствените ни родители.

„По правило, бракът не свършва, защото единият партньор е погрешен, а другият – безпогрешен, а защото единият или другият са заплетени в нерешени неща от неговото или нейното семейство на произход или защото са водени в различни направления…

Партньорите често се държат сякаш тяхното участие в отношенията са като членство в клуб, което е било свободно избрано и лесно може да се прекъсне. Но безкрайното съзнание, което пази любовта, ни учи на друго. Ако ние сме свободни да прекъснем нашето взаимоотношение, раздялата нямаше да бъде толкова агонизираща.“

Берт Хелингер

Моите наблюдения върху любовните триъгълници и изневярата ме карат да вярвам, че макар и изневярата да не е решение, тя е част от процеса по вземане на решение.  Именно защото решението за раздяла може да се окаже толкова агонизиращо, много двойки не са готови да го вземат веднага след като са разбрали, че партньорът им не подходящият за тях. Също така, тя дава време на човек да изследва своето семейно наследство и взаимоотношения с родителите си, да види дали може да промени нещо в себе си така че връзката все пак да проработи. Затова, въпреки че изневярата не е решение на проблемите в партньорските взаимоотношения, за мен тя има едно много специфично и лишено от упреци място, а именно като част от процесите на съзряване и търсене на решения (друг е въпросът, че някои хора така и не достигат до края на този процес:).

Това е така, защото пълноценното партньорство е сложно нещо. Първо, то е израз на искреност и откритост – нещо, което което е пълна противоположност на процесите на криене и лъжа, съпътстващи изневярата. Второ, то е израз на съзнателното решение да се обвържеш с друг човек и, както казва Берт Хелингер, „да поставиш граници на свободата си“ (виж по този повод и публикацията Страхът от обвързване – Ошо). Най-вече то е резултат от пълноценно партньорство със самия себе си .

Това е добрата новина – безотносително дали имате партньор в живота си или не в момента, дали сте в любовен триъгълник или не, истинското нещо, което има значение, е намерението за искреност със себе си и безкомпромисна честност – основните предпоставки за дълбока вътрешна работа и развитие.

Камелия Хаджийска, психотерапевт
https://espirited.com/