Целта на една психотерапия може да бъде формулирана по много начини и един от тях е клиентът да се научи да бъде терапевт сам на себе си. В този смисъл всяка успешна психотерапия съдържа в себе си елемента на обучение, който позволява човек сам да приложи наученото от общуването с психотерапевта в живота си. Това е и причината сега да поискам да споделя един текст от областта на психотерапията, който обяснява разликата между първичните и вторичните чувства. Той е от книгата  „Скритата симетрия на любовта“, в която създателят на метода семейни констелации Берт Хелингер представя своите възгледи за това кое лекува човека  (Bert Hellinger with Gunthhard Weber and Hunter Beaumont, Love’s hidden symmetry (What Makes Love Work in Relationships).

И така, първичните чувства са чувствата, които е добре да се търсят и изразяват в психотерапията, защото:

„Първичните чувства подкрепят конструктивните действия, докато вторичните чувства консумират енергия, която в друг случай би подкрепила промяната. Първичните чувства са прости, интензивни, без драма, без преувеличение. Поради тази причина, въпреки че са вълнуващи и интензивни, те донасят чувство за сигурност и спокойствие.

Когато първични чувства се появят в терапията или в живота, всеки присъстващ изпитва по естествен начин състрадание, но също така се чувства свободен да реагира, както е подходящо. Човекът с първични чувства остава силен и способен да действа ефективно. Тъй като първичните чувства водят до определена цел, те не продължават дълго. Те идват, свършват си работата и си отиват. Не правят обиколки и няма опасност от загуба на контрол, колкото и силни да са. Първичните чувства отиват толкова надалеч, колкото е добре. Човек не може да направи нищо срамно, ако изпитва първични чувства, защото те имат много прецизна граница на срама.

Първичната скръб е огромната болка от отделяне. Ако ние се отдадем на болката, позволявайки й да свърши своята работа, тъгата в крайна сметка намира своя край и ние се чувстваме свободни да започнем отначало.

Първичната вина води до подобряващи действия. Ако приемем нашата вина, ние по естествен начин правим каквото е необходимо и възможно, за да поправим нещата, и продължаваме да живеем с това, което не може да бъде променено.

Желанието за отмъщение, ако е първично, позволява помирение и е подходящо да освободи и двете страни – този, който е наранен, и този, който е наранил.

Първичният гняв изчиства взаимоотношенията и отминава без да оставя белези.

При първичното страдание клиентите понасят това, което трябва да се понесе. След това започват да събират парчетата от своя живот и слагат ново начало.“

За разлика от тях вторичните чувства е необходимо да се избягват в психотерапията, защото:

„Тяхната първа функция е да убедят другите, че човек не може да предприеме ефективни действия. Затова вторичните чувства трябва да са драматични и преувеличени. Когато хората са се вкопчили във вторични чувства, те избягват гледането на реалността. Реалността пречи на вътрешните образи, необходими да поддържат вторичните чувства и да предпазват от промяната. Вторичните чувства продължават по-дълго и стават по-зле, отколкото добре, след като бъдат изразени.

Вторичната скръб идва, когато не си позволим да преживеем болката докрай, и вместо първична скръб изпитваме самосъжаление или се опитваме да привлечем съжалението но останалите. Такава вторична скръб може да продължи цял живот, потискайки чиста и любяща раздяла и отричайки факта на загуба.

Вторичната вина води до тревожене. Тя не мотивира ефективни действия за промяна, всъщност предпазва от промяна.

Вторичното желание за отмъщение поддържа раната и системния дисбаланс, както и предишните решения.

Вторичният гняв обикновено възниква, когато сме направили нещо на друг човек, който има причина да ни се ядоса, а след това си присвояваме неговия гняв. Този гняв, подобно на другите вторични чувства, се използва за оправдание да не се действа. Също така, във взаимоотношенията вторичният гняв често се използва, за да се избегне помолването за нещо, което искаме: “Ти никога не забелязваш, когато аз имам нужда от нещо.”

Вторичното страдание представлява постоянно оплакване от нещо, вместо съгласяване с нещата такива, каквито са.“

Накратко, не избягвайте да гледате реалността в очите такава, каквато е. Дори това да ви донесе първоначално по-силни и неприятни чувства, ако го направите, това впоследствие ще ви донесе по-голяма сила, зрялост и мъдрост. И, в крайна сметка, ще позволи на чувствата на болка, гняв, вина или страдание да си отидат и направят място за нещо ново.

Камелия Хаджийска, психотерапевт
https://espirited.com/