Всяко дете има един естествен, вроден инстинкт – да „протяга ръце“ към майка си; това е движение, което можем да опишем като „първа любов“. Тази любов е много мощна и безусловна и тя всъщност е начинът, по който природата осигурява оцеляването на детето. В същото време и майката има вроден инстинкт да се грижи за своето дете; и в резултат на тези два инстинктивни подтика, майката и детето създават дълбока връзка помежду си.
Прекъснатото „движение на протягане“ е емоционално отдръпване на детето от майката, или понякога – от бащата. Причината се крие в травмиращо събитие в живота на детето и не е резултат от заплитания, които обсъждахме досега.
Това събитие обикновено се случва много рано в живота, например по време на бременността, по време на раждането или скоро след това – и е много болезнено за детето. Ранната раздяла между детето и майката е може би травмата, която нанася най-много щети – да кажем, когато майката умре скоро след раждането, или когато по някаква причина не може да се грижи за детето си за дълго време (например, ако бебето се роди недоносено и трябва да се постави в кувьоз, или ако майката се разболее).
Това също може да се случи и когато раждането е застрашавало живота или на майката, или на детето, или в случай, в които е имало външни животозастрашаващи фактори по време на бременността, като например война. Всяка форма на ранно отделяне от майката или животозастрашаващо преживяване – в утробата, по време на раждане или скоро след това – може да причини нарушение в естественото движение на детето към майката. Когато това движение е спряно или нарушено, то остава частично и не води към завършеност или удовлетвореност.
За да схванем важността на такова събитие, трябва да си представим положението на едно новородено бебе, чието оцеляване зависи напълно от майка му. То не просто е зависимо, то е в симбиотично единение с нея; то все още не е развило свои собствени граници и не може да направи разлика между себе си и майка си.
В нормалния процес на порастване, бебето бавно ще се придвижи от това абсолютно единство с майката към усещане за себе си като все по-отделен индивид – процес на съзряване, който наричаме индивидуализация. Бебето се развива и се превръща в дете, което пораствайки, малко по малко събира парчетата на своята идентичност и структурата на собствените си граници. Детето постепенно преминава от единството с майак си към единство със себе си. Това е базисният модел на детското развитие.
По дефениция, да бъдеш дете – това значи да си в процес на отделяне от родителите си. Едно дете може постепенно да се превръща в индивид, но то все още не е интегрирана личност и още много трябва да преживее, преди да е способно да стои на собствените си два крака. Докато детето е все още малко, родителите му ще продължават да изпълняват особено важна, животоподдържаща функция спрямо него.
Така че, когато детето загуби един от родителите си в ранна възраст, това се случва, докато то все още преминава през процес на съзряване и докато все още е зависимо от тях. Загубата на един от родителите през този преходен период или продължителното отделяне от тях е много разстройващо преживяване. Колкото по-рано се случи това, толкова по-травмиращо е за детето, а когато това стане преди осемнайстия месец, се стига до ситуацията, която описваме в тази глава. Тък като майката е най-важният човек за всяко дете, прекъснатият контакт с нея обикновено е най-травмиращ.
Едно дете е твърде уязвимо, твърде незряло, за да може да преживее болката от подобна раздяла така, както би могъл да направи това възрастен човек. Няма начин, по който може да поеме целия удър от преживяването, така че то изпада в шок. Неговата психика отговаря с бариери и компеснсации от всякакъв тип. Каквато и реакция да се прояви, нещо в неговата психика остава незавършено, като грамофонна плоча, която е зациклила.
От изследванията върху детското развитие е добре известно какво се случва с бебе, което не получава грижи: отначало то плаче от гняв и отчаяние; плаче ли плаче – до момента, в който притихне. Това не е тишината на доволно и спокойно бебе; това е тишината на дете, което се е предало, което е спряло да се опитва да привлича вниманието на майка си; което се е свило и оттеглило в себе си.
Затвореното дете вече се е научило да не иска това, от което има нужда. То ще спре да протяга ръце към майка си и няма да може да следва собствените си животоподдържащи импулси да получава от нея това, от което се нуждае, дори и майката впоследствие да се върне и отново да е на негово разположение. Така че периодът на раздяла има решаващо значение за това дали детето ще развие недоверчив и отдръпнат характер и дали, дори като възрастен, ще е склонно да не се сближава с хората. Обикновено такъв човек – като възрастен – ще се сближава, докато стигне определена граница и после по-скоро ще обикля в кръг около някого, вместо да отиде към него, за да получи любов по директен начин.
Понякога всички ние имаме подобни преживявания през живота си, когато очакваме да бъдем наранени и се опитваме да се предпазим. Може да искаме любов или ангажираност от някого, но вместо да отидем към него, за да ги получим, ние започваме да се страхуваме, спираме и се отдръпваме назад; или започваме да се движим в кръг и оставаме на известно разстояние, неистово искайки нещо и в същото време – избягвайки всяка възможност да получим това, за което жадуваме.
Това, което се опитваме да правим, естествено, е да избегнем възможността да бъдем отхвърлени. Възрастен, който е прекалено подвластен на подобен модел на поведение – извън уроците от своите истински преживявания на отхвърляне – почти винаги е несъзнателно манипулиран от миналото си, опитвайки се да избегне повтарянето на болезнено преживяване на отхвърляне от детството.
Това е източникът на множество невротични типове поведение. Вместо да вървим по права линия към целта, за да получим нещо, ние се отдръпваме настрани или назад, или пък тръгваме по някакъв заобиколен път, който не води към осъществяване, а ни връща обратно към изходната точка, където нищо не се печели или постига.
„Корените на любовта“ Свагито Р. Лийбермайстер
Ела на среща със себе си. Научи повече за метода Семейни констелации и „протегни ръце“ към любовта от живота, към хармонични партньорски отношения и удовлетворяваща работа.
Пиши ми на: liliya.ivanova@lilsun.com или в Messenger.
